Без национална стратегия, която ще даде цел и посока, нямаме бъдеще. Можем много бързо да намалим регионалния дисбаланс в страната с изграждането на 6 индустриални зони.
Медийни изяви

Без национална стратегия, която ще даде цел и посока, нямаме бъдеще. Можем много бързо да намалим регионалния дисбаланс в страната с изграждането на 6 индустриални зони.

Интервю за в-к 24 часа на Даниела Везиева - министър на икономиката във второто служебно правителство на Стефан Янев и водач на листите на ПП “Български възход” за Европейски парламент и за народни представители в 19-и МИР - Русе. 

 

- Г-жо Везиева, вие се включвате на тези избори като експерт и сте водач на две листи на “Български възход” - в Русе за 50-ото НС и за Европарламент. Кое ви мотивира да участвате и къде ще предпочетете - Брюксел или София?

- Аз не съм член на “Български възход”, поканена съм в качеството ми на експерт. Поканата на премиера Янев е оценка за работата ми, а приех, защото съм работила с него, знам какви качества на лидер и управленец има и знам, че изповядва ценности като дълг, почтеност, морал и родолюбие. Това за мен е достатъчно мотивиращо, за да се включа в тази нелека битка. Битка за различен модел на управление на страната с тон на консолидация и правила, с отстояване на националните ни интереси в ЕС. След всичко, което ни залива в последните години - скандали, лепене на етикети, липса на толерантност, популизъм, все по-малко хора искат да участват в политическия живот.

Няма идейност, все по-малко морал в отношенията и това отблъсква.

В същото време ние, българите, стоим някак си отстрани и очакваме някой друг да ни свърши работата, да ни подреди държавата, да ни създаде условия за живот, да ни създаде правила. Това няма как да се случи. Трябва всеки един от нас да работи за всичко това, защото ние сме държавата. А на въпроса какво ще избера - НС или ЕП, ще решим след изборите. Нека постигнем резултати, решението ще бъде лесно.

- Влизате в битката за парламента с поглед отстрани - какво е нужно да променят настоящите политици - в тона помежду си, в решенията, които вземат?

- Този наложен модел на омраза, непрекъснати нападки, липса на управленска програма, слаби решения, носещи негативни последици за страната ни, трябва да бъде прекратен. С поведението си в последните години, особено в последната година, ни поставиха в картината на безизходицата. Не се вижда никакъв светъл хоризонт. Хората са отвратени, защото виждат само това, но не виждат решения за техния дневен ред. Не е ясно как ще се развива страната ни икономически, не е ясно дали ще има работа, не е ясно как ще си защитим границите, дома. Това, което “Български възход” иска да наложи в следващия парламент, е визия за развитието на страната ни в следващите поне 30 години, която да е подкрепена от мнозинството, да се изпълнява от следващите правителства, независимо какви ще са те. Тон на конструктивност, на ясни принципи и правила, с основен приоритет - каузата БЪЛГАРИЯ.

- В 48-ото НС “Български възход” лансираше тезата за необходимост от коалиция с ясни правила, но тогава останаха неразбрани. Днес политическите сили май узряха, че решения без диалог трудно се постигат. Оптимист ли сте, че следващият парламент ще успее да излъчи правителство и няма да ходим на нови избори наесен?

- Ако не излъчи правителство с ясна коалиционна програма, подкрепена от мнозинство, гарантиращо устойчивост на държавата, означава, че не са узрели за диалог и за политическа отговорност. Да, когато генерал Янев говореше за диалог, за това, че червените линии ни отдалечават от стабилно управление на страната и от силно гражданско общество, това се етикетираше като слабост, като мекушавост, а всъщност това е ясната политическа позиция и силната политическа отговорност. Погледнато от събитията към днешна дата, осъзнаваме, че загубихме две години от развитието си.

Да, аз съм оптимист, правителство трябва да има, и то много различно от това, което видяхме. Живеем в много динамично време, в свят на кризи и промени и няма време някой да се упражнява, управлявайки страната.

- Кои са трите ви основни приоритета в парламента?

- Изработване и приемане на национална стратегия за развитието на България. Това е ключов приоритет за дългосрочното ни развитие във всички сфери на живот. Без такава стратегия със съответните политики, която ще даде цел и посока, нямаме бъдеще. Видяхме, че решения “на парче” не дават резултати. Продължаваме да сме в дъното на таблицата по бедност, малкият и среден бизнес изчезват, култура, образование и социална среда са встрани от бюджетния фокус.

Изграждането на 6 индустриални зони в шестте района на страната, като зони за развитие на кръгова икономика със съответните инфраструктури в тях, както бяха заложени в Плана за възстановяване. Зони, в които всеки потенциален инвеститор да се чувства обгрижен и да развива бизнес. През това решение можем много бързо да намалим регионалния дисбаланс в страната.

Транспортна инфраструктура за Северна България. Аз съм русенка и пътувайки всяка седмица, знам какво означава да нямаш удобни транспортни връзки. От липсата на инфраструктура тази част от страната се обезлюдява. Трудно се създава бизнес.

Насърчаване на производството на български плодове, зеленчуци и месо, както и инвестиции в преработващата промишленост. Българска храна на масата ни. Износ на нашата продукция както в ЕС, така и на пазари извън него.

- Казвате, че България трябва да се държи като равноправен член на ЕС, а не политиката ни да бъде водена от принципа “Брюксел така каза” - какво точно визирате и как ще го постигнете?

- Имам предвид , че през тези 17 години промени в законодателството и регулации в индустриите се прилагаха, независимо че някои от тях имаха негативни последици за страната ни. На въпрос защо, отговорът беше: “Брюксел така каза”. Това повлия и до голяма степен на отношението на българските граждани към ЕС, задълбочи евроскептицизма. Как може да се промени? Простичко е - необходимо е да има пълен синхрон в работата на евродепутатите ни, народните представители и изпълнителната власт. Всяка една тема от дневния ред на ЕП и ЕК трябва да се обсъжда и да се гласува съобразно нашия национален интерес. Като пример мога да дам предстоящите разговори за промяна на Зелената сделка. Вече се заговори, че в този си вид тя няма да изпълни целите си и европейските икономики страдат. В този нов разговор, трябва да поискаме промяна на параметрите в глава “Енергетика”. Изпускаме златен шанс за развитието на атомната ни енергетика и осигуряване на устойчивост на енергийните цени. Само с единодействие на институциите можем да си отстоим интересите. Решенията в ЕП се вземат с единодушие и нашият глас е равноправен и тежи еднакво. Трябва да имаме самочувствието на равноправна страна членка и да се държим по този начин, а не с поведение на послушен и безгласен член на ЕС. Унгария е наложила вето на 41% от решенията на ЕС, защото биха нарушили техните национални интереси. Ние защо не го правим? “Европа на нациите” не е просто фраза, това е път за развитието на съюза.

- В този контекст - трябва ли България да предоговори Зелената сделка в частта енергетика и заради бъдещето на въглищните ни централи?

- Задължително трябва да се предоговори Зелената сделка. Страната ни закъснява, но трансформация на икономиката на тези региони, без обща национална визия за развитието на икономиката, ще задълбочи, вместо да реши трайно проблема. Още повече,при предоговарянето на Зелената сделка ще има и различни параметри.

Всъщност ние сега нямаме яснота каква точно е икономическата трансформация. Така че по-скоро да планираме и след това да реализираме трансформацията.

- Като бивш министър на икономиката и член на СИНПИ кажете какво означава икономика на еврото и готова ли е България за еврозоната - каква е реалната картина?

- Икономика на еврото означава икономиката ни в условията на промените в европейската икономика, в еврозоната. Според мен страната ни не е готова.

За това сочат много статистики, а и конвергентният доклад от преди няма и месец. В момента нашата икономика е на услугите. Ако погледнем съотношението в приходите в БВП, се вижда, че близо 70% идват от услуги. Тоест производителността е с по-ниска добавена стойност. Но това е вече и профилът на европейската. Ниският дял на индустрията намалява и устойчивостта на развитие. Трябва да подготвим буфер, за да може да мине плавно преходът към еврото. Освен това има и още една тема, по която у нас не се говори - “дигиталното евро”. Много експерти го наричат лош социален експеримент, който ще унищожи икономиката. И има вече примери за това. Всъщност това ще даде възможност за политическо управление на начина ни на живот. Създаването на базисен доход, който не кореспондира с икономическото развитие, е доста сериозна опасност. Да си представим, че аз съм човек, който не работи, но разполага с опреден доход по сметка, при положение че сметката се захранва и аз мога да си харча, без да работя, защо ми е да има икономика. Това е много опасно. Трябва да реагираме бързо. Австрия вече взе решение да защити кеша, записа го в конституцията си и така си гарантира развитие.

Трябва да се работи за изграждането на 6 индустриални зони в шестте района на страната, като зони за развитие на кръгова икономика със съответните инфраструктури в тях.