- Как ще се справите с алчните грабежи на зелените площи и паркове в София? Южният парк активно се застроява, зелени площи се превръщат в паркинги и строителни площадки.
- Парковете и зелените площи във всеки град са най-демократичното пространство, което гражданите ползват безплатно. Отнемането на зелени площи в полза на частни инвеститори е дълбоко недемократично и за това твърдя, че през последните 30 години ни управляваха псевдодемократи. За да се сдобият с права да сторят в зелени площи те имаха за партньор нейно величество корупцията.
Инвеститорите имат огромен интерес към зелените площи. В Лондон също има инвеститори, но никой не си представя да строи в „Хайд парк“, за разлика от Южния парк в София, където са отнети 280 дка през последните години, а друга голяма част от зелените площи е реституирана частна собственост. В Южен парк-трета част например едно езеро е разделено между двама собственици и така фигурира в кадастъра на София. Това е абсурдна и безсмислена реституция. Собствениците на земя в парковете плащат данъци, а общината поддържа техните зелени площи.
Причината за тази несправедливост е държавата, която е възстановила собствеността и следва същите институции, които са извършили това действие да отделят от собствените си бюджети за отчуждаване на имотите в парка.
Друга голяма тема е унищожаването на градинките в междублоковите пространства. С любезното съдействие на кмета, на районните кметове и на главните архитекти въз основа на общия устройствен план и ЗУСО /закон за устройство на столична община/ постоянно се разработват подробни устройствени планове за междублоковите пространства и всеки ден изчезва по една градинка. Този процес трябва да бъде прекратен.
- Какво мислите, че трябва да се предприеме за района между Халите и Централна гара? Ще продължим ли да не забелязваме, че там се формира своеобразно мигрантско гето в центъра на София. Проблем ли е това, според Вас и има ли решение?
- Аз съм живяла повече от 20 години на ул. „Сердика“, пазарувала съм от Халите и Женския пазар, детето ми е учило в 13-то училище. Познавам много добре района и твърдя, че още в началото на 90-те години арабски момчетата закачаха момичетата от училището. Там се формира мигрантско гето, което аз наричам вече „арабски квартал“. Районът привлича арабските граждани с наличието на пазар и джамия в непосредствена близост, както и традиционна търговска мрежа. По една ирония на съдбата до 1945 г. тези квартали са били населени с евреи, които днес са изтласкани от арабски граждани. В този арабски квартал живеят много хора и ние като граждани трябва да знаем колко чужденци, от какъв произход и с какъв статут пребивават в София. Те какви са: туристи, емигранти, бежанци или български граждани?
Този отговор трябва да се даде от службите за сигурност. Нямам обяснение как един чужденец идва в България, намира си място за живеене и си отваря магазин. Като архитект знам колко е трудно на всеки българин да отвори търговски обект особено когато става дума за хранителни стоки. В София трудно бих могла аз да отворя магазин, за да работя в него, а още по трудно ще ми бъде ако го направя в чужда държава. Поставям въпрос към всички институции, които се занимават със съгласуване на инвестиционни проекти в София: общината, РИОСВ, РЗИ, Електрохолд, Софийска вода, Служба пожарна безопасност и други. Как те съгласуват проекти на чужденци за търговски проекти?
Като осигуряване на място за живеене за арабските граждани също нямам отговор как това се случва у нас. Установеният ред е следният: ако си закупите жилище в София може да си направите адресна регистрация на адреса на жилището, ако сте наемател трябва да получите съгласие от наемодателя си и пак да си направите адресна регистрация.
Следователно възможно е на един адрес да има много регистрирани арабски граждани както такива, които пребивават нелегално.
Докато не се изясни статута на тази арабска общност ние никога няма да знаем колко от тях пребивават легално у нас. Колко от тях работят, колко от тях плащат осигуровки и данъци към държавата, как ползват здравни услуги и къде учат децата им. Ако бъда избрана за кмет на София, ще възложа проверка и ще търся отговор на всички тези въпроси, защото мисля че в центъра на София не е редно да има арабски квартал.
Всички сме наясно, че в Европа не цветът на кожата създава проблеми, а различията породени от християнството и исляма. Арабският квартал в София е потенциална заплаха за нашето общество и източник на бъдещи проблеми.
- Преди шест месеца имаше реална възможност южните райони на София да потънат под вода. Мислили ли сте за този проблем, който се нуждае от превантивни мерки?
- Преди шест месеца София беше залята от обилни дъждове. Водата от планината Витоша, заедно с водата от Подвитошката яка се изля върху кварталите Павлово-Бъкстон, Манастирски ливади, Кръстова вада и улиците се превърнаха във вирове. Канализацията не успя да поеме водните количества, защото е много стара, от години не е чистена, кварталите Горна баня, Княжево, Бояна и Симеоново изобщо нямат такава. Софийските „Бевърли Хилс“ са оставени като инфраструктура в 19-и век. Частното строителство напредва с бързи темпове, цените на имотите се покачват, а кметската управа нехае за канализацията. Считам, че за тези квартали приоритет номер едно е изграждане на канализация. Една от най-бързите мерки е да се изчисти съществуващата канализация, там където я има, за да може да поема по-големи количества дъждовна вода.
Тук отварям голямата тема за концесионера „Софийска вода“ АД. София е единственият град в България, който има ВиК концесионер. Господ ни е дал питейна вода, нашите баби и дядовци са изградили язовирите „Искър“ и „Бели Искър“, родителите ни са инвестирали във ВиК мрежата на София, а „псевдодемократите“ доведоха оператор от чужбина, който да продава българска вода на българите. Концесионерът отговаря за пречистването на питейната вода, прави анализи на водата в чужбина. Гражданите се оплакват от качеството на водата и у нас остава съмнението, че питейната вода, която ни предлагат е с качество подобно на хранителните продукти за Източна Европа.
Може би оплакванията на гражданите са основателни, защото пречистването на водата струва много пари и интересът на концесионера е да пести разходи и да увеличава печалби. От медиите разбираме, че е намалил загубите на вода по водопреносната мрежа, но очевидно тези загуби не се отразяват на неговата печалба, тъй като той настоятелно се бореше да продължи концесията, която вече е факт.
За сведение на гражданите, водопреносната и канализационната мрежа са собственост на общината. Не сме чували концесионерът да прави инвестиции във водопреносната мрежа, но предизборно чуваме как общината е започнала да прави 100 km канализация за 100 млн. лева. За сведение, в София има 42 000 km улична мрежа, една трета от които не е асфалтирана /14 000 km/, което означава, че е без канализация. Следователно ще са необходими още много проекти по 100 km канализация, за да ликвидираме проблема в София. Очевидно имаме тежко изоставане на ВиК мрежата спрямо нуждите на града.
- Неизбежният въпрос за София са бруталните задръствания. Какви биха били Вашите решения на този проблем? Знаете ли какви са практиките в европейски столици на този проблем?
- Трафикът в София е основният замърсител на въздуха и мерките, които виждаме за подмяна на 50 000 печки, за да може някоя фирма да усвои едни пари, са меко казано наивни и жалки. За 30 г. автомобилите в София са нараснали от 30 000 на 1 000 000, допълнително около 200 000 леки коли се вливат в трафика на София от съседни градове.
Цялата тази маса от автомобили произвежда брутални задръствания, много неудобства за гражданите и непоносимо мръсен въздух, за който плащаме висока цена през Здравната каса.
Видяхме опит за справяне с проблема чрез въвеждане на синя и зелена зона, но се натъкнахме на примери, според които в квартала има 12 000 паркоместа, а са продадени 14 000 стикера на ползвателите. Последните въртят с автомобила си с часове, докато намерят паркомясто и по този начин тровят допълнително въздуха, който дишаме всички ние.
Особено тежък е трафикът в центъра на София. Столицата е град с радиална улична мрежа, при която едно пътуване от Люлин до Младост задължително минава през центъра и генерира паразитен трафик. Този проблем се решава със създаване на градски рингове. В тази посока имаме напредък със завършването на Южната и Северната дъга на Околовръстен път, които все още не са затворени като ринг в участъка при Горнобански път. Този участък е гъстонаселен и застроен, поради което според мен трябва да се направи като естакада. Ако бъда избрана за кмет ще работя за доизграждане на вътрешните рингове на столицата и за завършването на Околовръстния ринг.
В много европейски столици като Лондон и Париж, центровете на градовете са освободени от трафик чрез въвеждане на „такса задръстване“.
Други мерки, които могат да облекчат трафика са подобрената организация на движението без завой на ляво, кръгови кръстовища вместо светофари, кръстовища на две нива /надлези и подлези/ и организация на извозването на боклука и поливането на тревни площи през нощта.
Ключов фактор е осигуряването на достатъчен брой паркоместа. Във всички големи градове, където земята е изчерпаем ресурс, за паркирането и други функции се използват подземните пространства. Аз и моят екип сме разработили подробна програма за подземни паркинги и гаражи, които ще се финансират от гражданите без средства от общинския бюджет, но с административна подкрепа от общината. Имаме разработени пилотни проекти за Красно село и Хиподрума. Имаме подкрепата и на гражданите от тези райони това да се случи.
Подземното паркиране не изключва възможностите за изграждане на надземни многоетажни паркинги и гаражи, но моят акцент е върху подземни такива, които ще поемат половината от софийските автомобили и същевременно могат да се използват като укрития за гражданите в случаи на бедствия, аварии, земетресения и радиоактивно замърсяване.
За облекчаване на трафика помага развитата система на градския транспорт, включително метрото, което трябва да продължи своето разширяване. Ако целият градски транспорт постепенно премине към електрически автобуси и повече релсов транспорт, ще намалим трафика и ще подобрим качеството на въздуха.
Частното строителство напредва с бързи темпове, цените на имотите се покачват, а кметската управа нехае за канализацията.
