Стефан Янев - лидер на ПП "Български възход" в интервю пред в-к Марица.
- Г-н Янев, като бивш премиер как виждате отстрани управлението, накъде върви държавата?
- Нещата не вървят на добре. Някак си държавата е без цел и посока. Няма яснота или стратегия какво ще се случи в следващите 5-10 години в която и да е област. Това, което се играе като политически спектакъл в момента, е на базата на скандалите. Преминава се от един в друг. Печели този, чиито внушения са по-гръмогласни. Пък дали са аргументирани, няма значение. Всичко минава и заминава. За да дойде новият скандал и отново говорене на висок тон. Парламентът прие бюджет, който няма как да бъде изпълнен. Това е ясно от самото начало. Събираемостта няма как да се случи. Розовата картинка беше наложена заради т.нар. конвергентен доклад. Приемането на еврото беше поставено едва ли не като единствена цел пред правителството. Дали е постигната, предстои да видим. Защото уж всичко е цветя и рози, но до 1 януари има време и всичко може да се случи.
- Интересно, имате съмнение, че влизането ни в еврозоната ще е факт от 1 януари!
- Да, имам. Всичките тези месеци на политически дебати внушаваха, че всичко е наред. Но това е чисто политически обосновано, нямаше един реален икономически анализ. Липсва и чисто икономически дебат какво печелим и какво губим от тази стъпка. Отново чуваме аргументи на този, който крещи по-силно. А въпросът с еврото не е чисто политически, а и въпрос на сметка. Реално, политически няма нищо интересно.
- Ето една политическа тема - за продажбата на над 4400 държавни имота с отпаднала необходимост. Дебатът започна от ПП-ДБ, но се превърна в арена на нападки между изпълнителна власт и президент?
- Няма значение кой го повдига и води, а какъв е по същество този дебат. За първи път ли се случва! Колко имоти бяха продадени за последните 20-30 години и какво стана с тях? От началото на прехода в България вървеше деиндустриализация, демилитаризация. Въобще, разграждането на всичко, съградено от лошата комунистическа държава. Но всъщност това беше държавата на хората.
Има пропаст между исканията на хората и политическата каста
Лоша, но имаше правила. В момента такива няма. Правилата се пишат на коляно всеки ден. Законите се правят по усмотрение на този или онзи. И какво толкова драматично ще се случи с тези имоти, които сега ще бъдат продадени, като е имало толкова много преди тях! Може би темата е кой ще ги продава!
- Или по-скоро дали всичко е открито около продажбата, дали няма пак хубавите места по морето и големите градове да са за "нашите" хора?
- Такъв момент винаги е имало. На морето, в града или планината - имотът все е апетитен за някого. Дали частно или юридическо лице, този някой има идея какво да прави там. За съжаление, напоследък идеята не е да се строят фабрики и да се създават работни места. По-скоро се търси бърза печалба от строителство на жилища, отдаване под наем. Та въпросът е дали имаме стратегия като държава защо да ги продаваме. Хубаво, отпаднала е необходимостта, но години наред държавата е развивала нещо върху тези имоти. И сега има право да постави условия. Да, продаваме тази земя, но само за развитие на завод, бизнес парк, туризъм и т.н. А не държавата да продава на частника, защото той развивал най-добре инициативата. Дали! Това е стратегията на надеждата.
- Другото обвинение е, че така се пълни бюджетът, който не излиза?
- Това вече е логично обвинение, но се съмнявам тези имоти колко ще напълнят бюджета. Сигурно и 40 000 имота няма да стигнат. А хората са прави да се дразнят, ако някой имот години наред е хранил примерно 100 семейства, но сега се продава и използва по съвсем друго предназначение.
- Казахте, че държавата няма цел и посока, но ще ви репликират веднага - два пъти сте били премиер, макар и служебен.
- Няма значение дали премиерът е служебен, или за колко време е такъв. Важното е как работи с парламента. По наше време се смениха няколко парламента, а те нямаха идеята да правят нещо като политическа стратегия. Голям процент от времето им минаваше в изслушване на министрите, в което по принцип няма лошо. Просто нямаха никакво намерение да излъчат стабилно мнозинство с правителство и тупаха топката до следващите избори. През двете служебни правителства, на които бях премиер, се занимавахме с доста сериозни за обществото ни кризи. И не съм чул сериозна критика, явно сме се справили.
- Как гледате на промяната в Конституцията относно начина, по който се назначава служебно правителство?
- Има нов баланс между двете институции - президент и парламент. Наличието на "домовата книга" ограничава избора на Румен Радев и съответно дава известно влияние на парламента, защото точно той избира тези хора на съответните постове. Като че ли идва малко повече това, че Народното събрание започва да се бърка на практика и в решенията на кабинета. Преди парламентът беше разпускан два месеца преди изборите, но и това се промени. Продължава да работи. Така че служебните правителства вече не са на президента. И той, независимо как се казва, вече не трябва да бъде критикуван. Не че не заслужава за някои неща. Но отговорността е на тези, които назначават хората в "домовата книга".
- Въпросът е кое е по-правилно?
-Трябва да мине време, за да се каже кое работи по-добре. Правилното е да няма често служебни правителства. Политическата класа да може да излъчва стабилни, редовни кабинети. И тук вече отиваме към проблема дали го правим с честни избори. Последните бяха наречени "почти честни". Което ме кара да мисля, че следващите вече отиват в категория "почти нечестни" или "напълно нечестни". Накъде ли вървим! Това е политиката, която не се случва. И говори за огромната пропаст между исканията на българските граждани и това, което предлага политическата каста. А последната казва на хората: "Не, ние не ви питаме! Ние сме ви дали само време да идете да гласувате, не че и толкова го правите". И това е парадоксът. И още един.
Държавата да продава имоти, но да поставя условия как да се използват
С години се внушава, че няма за кого да се гласува, а и няма значение, че така или иначе "ние ще наредим мача". И на парламентарни избори отиват между 20 и 30 процента, хайде малко отгоре за благозвучие. В същото време средно 60 процента излизат да гласуват за кмет. Да, местната власт е важна, тя е най-близка до хората, към нея се обръщат за проблемите. В по-малките градове и села познават лично кандидатите, вълнуват се. Нормално. Пък кой от Добрич например ще отиде депутат в София, малко им е далечно на хората. Но местната власт зависи финансово от централната. И там е парадоксът. Защото, като не се гласува на парламентарни избори, като те са "почти честни", във властта влизат хора, които казват: "Абе, кои бяха там в Добрич, оставете ги за другия мандат". И връзката се къса. Докато българинът не усети този парадокс, в който сам се вкарва, няма да има яснота накъде върви държавата.
- Два пъти бяхте излъчван за премиер от президента Радев. Прогнозата ви - ще прави ли партия?
- Ако това е новата митология, която е необходима на българите - ще я засадим, гледаме, поливаме. Негово право е да прави партия. Въпросът е отново да помислим до какво ще доведе това - плюсове и минуси. И пак ще помоля всички хора да помислят - президентът срещу статуквото ли е, или е част от него. Позициите му са само думи или дела... Вижте, ние изградихме цяло поколение политици, чиято основна цел е да се харесат на някого отвън - дали ЕС, дали космически сили, няма значение. Забравиха значението на двете думи - национален интерес.
- Какво ви подсказва интуицията - ще има ли отново предсрочни избори?
- Да. С уточнението, че съм запознат отвътре с настроенията в парламента.
Право на Президентът е да прави партия. Но пак ще помоля всички хора да помислят - президентът срещу статуквото ли е, или е част от него. Позициите му само думи ли са или и дела...
